Църкава „Света София”

  • Местоположение 6км. северозападно от хотела
  • Работно време 09:00 до 19:00
  • Понеделник - Неделя

„Света София“ е православен храм в българската столица София, втората най-стара църква в града след ротондата „Свети Георги“. Построена е върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.
Най-старата по-голяма църква на същото място, чийто под с римски мозайки е запазен до днес, е базилика от средата на 4 век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. До 6 век в сградата са направени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е така пострадала от нашествията на на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост. Смята се, че от тогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име. След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи. Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресението от средата на 15 век. В края на 16 век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.[1] Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната на склад и се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на руските освободители на генерал Гурко.
Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит и памет именно на освобождението от османско робство, защото камбаната е биела точно оттам на благодарствения молебен при посрещането на руснаците.
Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 80-те и 90-те години на 20 век след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметника на незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Днес базиликата „Света София“ е една от най-значимите архитектурни ценности запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.